СЕДМИЧЕН КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР

СЕДМИЧЕН КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР НА ОБЩИНА ЯМБОЛ
23 април – 29 април 2018 година

23 април, понеделник

„Четем и рисуваме заедно” – литературно четене на пролетни стихове
По повод Световния ден на книгата
Начален час: 11:30 часа
Място: Основно училище  „Петко Р. Славейков”
Организатор: Народно читалище…     Още

Детски пролетен турнир по футбол

Ямбол. На 22 април, неделя, в спортна зала „Диана“ в Ямбол се проведе осми поред Турнир по футбол за деца от детските градини. Събитието бе под наслов „Децата – бъдещето на Ямбол“ и се реализира със съдействието на община Ямбол. Организатор е местният Детски футболен клуб „Шампион“.
Началото на турнира бе от 9.00 часа…     Още

230 участника в „Душата на един извор“

Ямбол. Общо 230 творби на млади автори от цяла България постъпиха в Десетото издание на Националния конкурс за млади художници и писатели „Душата на един извор”. Интересът към юбилейното издание, като брой произведения, е над два пъти по-голям в сравнение с предходното издание на биеналето от 2016 г.
Конкурсът има за цел откриване на млади таланти…     Още

XIV БИЗНЕС ФОРУМ „ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА СЕЛАТА НА ОБЩИНА „ТУНДЖА“

Тунджа. За 14-ти пореден път се проведе традиционният бизнес форум на общината. Събитието е част от празничните прояви, посветени на Деня на Община Тунджа - 22 април и честване на 31 години от създаването на общината.
Форумът тази година протече под мотото „Европейски пари за селата на община „Тунджа“.
Основните акценти, дискутирани…     Още

Община „Тунджа“ празнува

Image

22.04.2018 г. ( неделя )

14.00 - 17.00 ч.
с. Тенево    
„Хоро се вие, песен се пее”
Концерт на самодейни колективи от община „Тунджа“

16.30 ч.
НЧ „Просвета-1910“
с. Тенево    
Откриване на изложба на Наташа Гагова
17.00 ч.
с. Тенево    Още

Празникът в община "Тунджа" продължава

Image

21.04.2018 г. ( събота )

11.00 ч.
с. Межда    
Тунджански театрални дни

Самодейна театрална група при НЧ „Светлина-1929“, с. Роза представя „Седянка Роза 2018“

12.00 ч.
с. Челник    
Концерт на Фолклорен ансамбъл „Тунджа”

18.00 ч.
с. Победа  …     Още

 
ОТЗИВ PDF Печат Е-мейл
Автор Vania   
30 March 2018
за книгата на Илко Капелев
„Postscriptum. Убежище за роман“


„Postscriptum. Убежище за роман“ е най-новата книга на Илко Капелев, която излезе през 2017 г. в издателство „Захарий Стоянов“ и с успех участва през месец май в Панаира на книгата в НДК. Читатели вече я определят като „книга, която те поглъща, която поставя много въпроси и която те кара да се замислиш…“ А някои дори считат, че „тя е готов сценарий за филм…“ Написана е на един дъх, изключително поетично и изключително завладяващо.
…Всъщност във възрожденския градец К. се срещат известна книгоиздателка и журналист на свободна практика, които се познават отдавна, но не са се виждали много години. Един месец след срещата им журналистът се оттегля в една фамилна къща в балкана и започва да пише книга за издателството на Ели Чукова… Главният герой Полин Коев описва с безкомпромисен похват своите войнишки делници в края на 70-години, когато Българската народна армия е все още школа за мъжество и патриотизъм, както и гарант за целостта на отечеството… Една вечер на един от полигоните в него се влюбва Гена Бойчева – офицер от армията и тайните служби. Огньовете на любовта озарява сърцата им. Животът на механик-водача на ракетна установка коренно се променя…Малко преди да замине на дипломатическа мисия във Франция, Гена Бойчева предрича разпад на обществено-политическата система в страната… Всичко, което казва тя на Полин Коев, след години се случва. По времето на мирния преход прочутата със своята непобедимост Българска армия се стопява страшно и бързо…
…Авторът на книгата „Postscriptum. Убежище за роман“ Илко Капелев – възпитаник на световноизвестния литературен институт „Максим Горки“ в Москва, е проникновен разказвач и виртуоз на метафорични послания. Трогнат от неговия забележителен „Сибирски дневник“ – художествена проза за руския „Клондайк“ Западен Сибир, покойният писател и председател на СБП през периода 1999-2003 г. Никола Радев написа навремето: „…Илко Капелев е бил пъртина в полярната нощ под звездите на Големия Север, когато слънцето е спало като мечка в снежни хралупи. Той е поет и в прозата, написаното от него е талантливо и чисто, както е при всеки даровит творец, дишал озона на истинските приключения…“
Илко Капелев и в „Postscriptum…“ категорично защитава със своя атрактивен стил на писане тези думи. Той е нетърпелив, просто хваща ръката ти и те повежда по своите художествени „пъртини“ в заснежените нощи, които се пресичат, издигат се и се спускат по стръмните скатове на повествованието и в крайна сметка омагьосват душата ти, уважаеми читателю!
Редактор на „Postscriptum. Убежище за роман“ е книгоиздателят, поетът и публицистът Иван Гранитски, който през юни 2017 г. представи книгата заедно с литературния критик Любомир Котев и поета Тенко Тенев в художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол.

Сп. „Птици в нощта“ – Стара Загора,
[поезия, проза, критика, публицистика];
Фондация Интелектуален клуб „Космос“;
год. 11, бр. 1, януари, 2018година

ПОСТСКРИПТУМ
УБЕЖИЩЕ ЗА РОМАН
(откъс)

С Ели Чукова пием джин с тоник… Околните, като във всеки малък град, където другоселците се набиват на очи, ни оглеждат с откровеното любопитство на аборигени.
Гледам с искрящи очи Ели и от време на време се накланям от коженото диванче към нея. Сграбчвам нежно ръката ? в шепата си. Тя се усмихва сдържано и ми говори нещо, което аз не чувам… Жената седи зад стъклената масичка с кръстосани крака, а бедрата ? блестят зашеметяващо…
Пъстрите очи на Ели внимателно улавят всеки детайл от околния пейзаж. Над деколтето ? стилно греят съдържателните ? форми... В тон със светло-розовите ? устни са дългата ? огърлица и летните ? обувки. Гледам тази красива жена, а в моя горещ поглед е съсредоточена цялата ми душа. Щастлив съм, че Ели Чукова, която виждам след хиляда го-дини раздяла, е до мен...
Гумите на колите свистят по нагорещения асфалт. Впрочем съжителството на живописното и прохладно кафене с отстоящото на десетина метра шосе е единственото неудобство. Шумът от автомобилите поглъща тишината, но в този момент това няма никакво значение.
…Ели ми се обади по телефона преди няколко дни и аз буквално щях да се срутя, когато чух гласа ?. Дори не подозирах, че тя все още си спомня за мен… И се уговорихме да се видим на спокойствие в този възрожденски градец.
Пристигнах на мястото на срещата, както подобава на един джентълмен, пръв. А Ели – след около час. Чаках я на главната улица в западната половина на градчето. Разбрах, че тя ме забеляза отдалеч, защото когато наближи с японския си автомобил, натисна леко клаксона, за да привлече вниманието ми. Отби вдясно, спря и аз седнах до нея. Прегърнах я. Нацелувах я. По устните, по очите, по раменете… През годините никога не ме напусна вярата, че един ден отново ще я срещ-на. Сега Ели ми изглеждаше по-сияйна и по-достолепна. По-пламтяща и по-възпламеняваща…
…Показах ? хотела, в който бях наел стая. Паркирахме колата на едно малко като бирена капачка местенце и се качихме горе. Ели раз-хвърли багажа си, взе разхладителен душ и седна, наметната с хавлията, върху коленете ми… Погали ме с нежната си бяла ръка и, унесена от желание, тихо каза:
- Сега си в ръцете ми… И аз съм в ръцете ти…
- Дааа, - отговорих смутен без да намеря смислен отговор. След което докоснах с устните си устните ?… Притиснах я към себе си и почувствах в тръпнещите си обятия горещото ? тяло…
- А носиш ли чорапи?, ? попита ме Ели неочаквано.
- Чорапи, ли? Какви чорапи? В тази опустошителна жега – разбира се, че не! - казах озадачен.
- Мисля, че не ме разбра… - усмихна се жената. И добави тихо: Имаш ли презервативи?…
Тя се засмя спонтанно и мисълта ? се разпадна… След което и двамата се смяхме на моята несхватливост.
- Може ли един отговорен мъж да се движи без „чорапи”?, -опитах се да изляза с достойнство от ситуацията аз, когато разбрах все пак за какво става дума.
- Признай си, че отдавна не си бил… на хотел… - продължи да ме предизвиква Ели.
- Може би, не помня… Имаш предвид с жена ли?, - отгатнах мисълта ?.
Ели ми отговори с безмълвна усмивка…
…Взехме едновременно душ и тръгнахме към кафенето. Все пак трябваше да съчетаем спомените с бъдещите ни общи планове.
Край това кафене минава главната входна артерия на града. На север от нас грее билото на Балкана. На запад след хиляда метра свършва градчето. А на изток след петстотин метра пътят се разклонява. Ля-вата лента води към центъра на града, а дясната извежда превозните средства на околовръстното шосе. Толкоз.
Моят автомобил е паркиран на близкото паркингче, което може да побере не повече от осем-десет коли. От дърветата извират чудодейните звуци на птиците. В средата на кафенето подскачат светлите струи на фонтанчето, под които кръжат като подводни лодки едри мно-гоцветни риби. Те гледат любопитно нагоре с изкокорени очи... Толкова е тихо и спокойно, че на мен ми се иска завинаги да остана в това райско кътче.
Викаме си с Ели по един малък джин с тоник.
- За неочакваната среща!, - казва дамата. На лицето ? грейва едва забележима усмивка. Тя ми напомня запознанството ни отпреди доста години, когато същата тази изумително бяла усмивка ме плени завинаги.

- Наздраве!, - отговорям. - Мислех си, че никога повече няма да те видя.

- Защо, светът е едно село!

- ...Но голямо.

- Е, не чак толкова голямо… Виждаш ли, че те намерих.

- България не е светът. Отсъствах много години от родината и загубих следите на доста приятели.

- Разбирам. Съвсем скоро научих, че си се завърнал. Как беше там?

- По-добре от тук. Повярвай ми.

- Нима? Там изпращат на заточение. Ти да не беше заточеник?
Ели се приближава толкова близо до мен, че чувствам теменужения дъх от устните ?.
- А? Да не беше заточеник?
- Този въпрос ми го задаваха и руснаците, защото в Далечния Север през онези години действително имаше заточеници. Но те бяха съветски хора. А ти би трябвало добре да знаеш, че от България не изпращат на заточение в Сибир. Въобще в България няма такова сурово наказание, каквото е заточението.
- Мисля, че е имало по-рано...
- Но по-рано, - отговарям аз. И отново се връщам към темата за Сибир.
- Приятелко, един от най-суровите райони на света – Сибир, всъщност сега процъфтява. Там е събрана цялата Менделеева таблица. Разбираш ли какво означава това?
- Опитвам се, но не проумявам.
- Сибир е руският Клондайк. Горд съм, че извървях пътя на Джек Лондон… Аз изстрадах това право…
- О, боже, наистина не ти липсва самочувствие…
- Напротив! Болезнено чувствителен съм и изкуствено надувам самочувствието си. Впрочем, как живееш?
- Трудно. Винаги ми липсваше...
- И ти на мен.
- Е, не ме повтаряй. Наистина ми липсваше.
Мълча и гледам Ели в очите. И се навеждам съвсем незабеле-жимо към нея:
- …Знаеш ли, обичам те безкрайно! Сигурно рискувам да се превърна в един безобразен натрапник? Имаш дом, семейство…
Жената се усмихва сдържано. Поставя показалец върху устните ми:
- Престани! Семейството… Какво значение има тук семейството, това са различни теми.
Никога не съм мислил, че очите на Ели Чукова могат да се навлажнят. Но ето, това се случва… Все пак тя овладява слабостта и се усмихва. Боже, господи! Това ли е желязната Ели Чукова? Да не повярваш. Колко по-чаровна е тя сега!
Сервитьорката поставя на масичката по още един малък джин. Няма нищо по-разхлаждащо в горещо време от джин с тоник и много лед...
Ели вади луксозен пакет цигари. Поставя една между устните си и щраква със запалката. Фино смесена миризма на тютюн и парфюм докосва ноздрите ми. Дамата отпива глътка и вдига очи към мен.
- Виж какво, искам да напишеш книга за моето издателство. Но не за Сибир, а за българската армия. Става ли?
- Никога не съм писал по такъв начин.
- По какъв?
- По поръчка.
- Опитай… Давам ти добър шанс да изкараш някой лев.
- Знам, но „българската армия“ е разтегливо понятие. За днешната българска армия не мога да пиша, защото не я познавам. Пред себе си виждам една армия, която хем я има, хем я няма... Какво мога да напиша за някакъв едва-едва мержелеещ се субект… Разреши ми по-добре да напиша нещо за комунистическата армия, която вече не съществува, но която познавах. Разрешаваш ли? Повярвай ми, ще се получи интересно…
Ели се вглежда механично в очите ми и докосва с огънчето на цигарата дъното на пепелника.
- По принцип можеш да потърсиш варианти…
- Да, - улавям се за сламката аз. - Днешната армия може да се види на фона на комунистическата, без да ги съпоставям, разбира се. Какво ще кажеш?
- Измисл? го! Ти ще го измислиш. Ако трябва, събери спомени от бивши офицери.
- О, само това не! Те и без това бълват на конвейер скучните си спомени... Не остана офицер без книга за полигоните…
- Добре, използвай тогава графоманските им спомени, а напиши нещо талантливо.
- Ще използвам личните си спомени. Войнишките ми.
- Добре, напиши четиво за армията, за българската армия… Истинско, правдиво четиво…. Ако щеш, напиши своя книга, книга за себе си, която да дава представа за българската армия въобще. Нека първоначалният срок за написването на книгата да бъде една година. През това време ще ти плащам заплата плюс осигуровки. Ако отпуснатото време не ти стигне, ще го удължим.
- Ще опитам. Но дай ми време да се съвзема…
- Хайде, съвземи се!
- Добре... Ще напиша книгата, която искаш. А мога ли да попитам: за какво ти е всичко това?
- Имам идея…
- Сигурно… Но ще я споделиш ли с мен?
- После. От теб искам художествена книга за българската армия такава, каквато я познаваш. Обективна книга.
Ели прави пауза като при изказване пред публика. И ме поглежда право в очите:
- Виж какво, приятелю, днес останахме без армия. А някои политически кретени – повечето от ония, които ликвидираха армията, слугувайки на чужди интереси, искат да покажат пред народа, че разполагаме с модерна, мобилна армия. Съвременна. А армията я няма, просто я няма… Трябва да разсеем този глупав мит. Трябва да разсеем мита и за всички ония „родолюбиви“ офицери, които в съюз с политиците още в началото на промените взеха дейно участие в погрома на армията. И, завършили по-рано армейските академии в София и Москва, застанаха възторжено под евроатлантическите знамена. Мислиш ли, че всичко това беше случайно? Между впрочем ти не си ли си задавал въпроса, че ние сме просъщестували толкова години именно защото сме имали силна армия… Тогава защо съсипахме армията, за да съсипем държавата си, ли?
Усмихвам се:
- Темата ми е близка...
- Зная, че ти е близка. Аз следя твоите коментари в пресата. Обръщам се към теб като към стар и много специален приятел…
…С Ели Чукова се видяхме в столицата след един месец. Вече бяхме уредили формалните подробности около предстоящата книга. Аз прекъснах своята дейност като журналист на свободна практика за година и половина, оттеглих се в една фамилна къща в балкана, която Ели ми предостави, и започнах да пиша книгата.

[Откъс от книгата „Postscriptum. Убежище за роман“, ИК „Захарий Стоянов“, 2017 г. Автор – Илко Капелев, редактор – Иван Гранитски]

Последна промяна ( 17 April 2018 )
 
< Предишна   Следваща >

Календар

Няма събития

Спорт

Тунджански първенци на Европейския ринг

14.04.2018 | Спорт

Тунджа. На пресконференция в община „Тунджа” кметът Георги Георгиев сърдечно приветства младите боксьори Даниел и Боян Асенови и техния треньор Димитър Мутафов.
Младите…     Още

Полиция

Задържаха братоубеиец

17.04.2018 | Полиция

Ямбол. Окръжна прокуратура – Ямбол задържа за 72 часа Петър П.( на 61г.). Той е обвинен за това, че на 14.04.2018г. в с. Правдино, общ. Стралджа, обл. Ямбол, с огнестрелно оръжие…     Още

Актуални снимки

 
 
 
 
  

Анкета

Одобрявате ли премахването на сливането на почивни дни?
 

Бизнес

Европари за „малка“ инфраструктура

18.03.2018 | Бизнес

Ямбол. Отворени са за кандидатстване всички процедури от подмярка „7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“…     Още

Общество

ПРОБУЖДАНЕТО. ИЗЛИЗАНЕ ОТ МАТРИЦАТА

17.04.2018 | Общество

САЩ /Иван Иванов/. "Ще слезем, защото има място там, и ще вземем от тези материали, и ще създадем земя, на която тези да могат да живеят". Аврам 3:24 Създаването на планетата…     Още

Политика

Няма добавени новини.

Интервюта

Image

Безскрупулна агресия…

14.04.2018 | Интервюта

Илко Капелев
Всъщност част от „цивилизованата“ коалиция – САЩ плюс техните безропотни слуги Англия и Франция, на 14 април в 6.00 ч българско време започнаха…     Още