СПОМЕН ЗА НАВОДНЕНИЕ
Автор Vania   
11 March 2018

Илко Капелев
Вчера се навършиха 53 години от голямото и драматично наводнение в село Овчи кладенец, Ямболска област. Стената на Горния язовир, както наричаме язовира в землището между Ов. Кладенец и Ген. Тошево, се скъса, след което селото беше залято… Това се случи точно на 3 март 1965 година, но на вчерашния ден аз не можех да пренебрегна националния празник на страната – Освобождението на България от турско владичество, та оставих да споделя този спомен днес…
…Следобед или привечер на 3 март 1965 година селската камбана започна бързо да бие на тревога… Пазачът на язовира, чието име не помня сега, като разбрал, че стената няма да издържи придошлата от бързо стопените снегове вода, препускал с все сила коня до селото и започнал да бие камбаната на тревога. Това помогна старите и болни хора в къщите край реката, която минава през центъра на Ов. кладенец, бързо да бъдат евакуирани… Слава Богу, мина се без жертви, но загина голяма част от добитъка, много къщи бяха порутени, надолу към овощната градина на запад от селото плуваха мебели, гардероби, удавени агнета и овце, магарета… Шосето бе залято с около 70 см вода, като се има предвид, че то е на много по-високо ниво от нивото на реката. Селото е разположено в много продълговат, поне няколко километра, дол…
Аз бях 9-ходишен и заедно с другите деца се изплашихме много… Беше страшно, защото в такъв момент осъзнаваш как всичко пропада в някаква абсолютна безпомощност… Черквата „Св. Йоан Богослов“, която бе зад селското читалище на десния бряг на реката и която е била построена през 1851 или 1857 година (може да има дребни несъответствия в някои цифри, но ако някой ден дойде време да напиша нещо по-голямо и значимо за овчикладенското наводнение, то тези пропуски, ако има такива, непременно и прецизно ще бъдат изгладени…) бе отнесена от водата мълниеносно… На другия ден ние, децата на селото, намерихме калимавката на свещеника в овощната градина… А той, отец Иван Дечев, който бе един много добър и весел човек, ридаеше безутешно за изгубения храм… После нямахме няколко десетилетия черква, та първият камък бе побит чак през 1999 година от народния представител Петко Проданов, за да бъде открита на мястото на старата чак през… 2014 година, поради липса на средства…
Мисля, че през 2005 година, по случай 40 години от това драматично събитие, написах стихотворението „Трети март 1965-а“, което прочетох пред публика за първи път в с. Скалица по време на поредното издание на Тунджанските литературни празници… Годината също трябва да бъде уточнена, но е било през втората половина на 2000-та година… Първото издание на Тунджанските литературни празници беше през 2006 година.

ТРЕТИ МАРТ 1965-а

Пазачът на язовира влезе в селото по трева
от кръвожадния залез огряна.
Ангел-спасител, възседнал облак,
пратеник на Небесната порта.
По хълбоците на земята се разпадаше конят му –
къдрави букли от пяна.
И удари пазачът голямата селска камбана,
с чук сякаш удари варваринът
на небето гонга стоманен…
И избягаха със слепи сърца на високото хората.
Мравки, които пълзяха по срутен във древността дънер.
Един час по-късно дойде водата,
погълна стоборите.
И падна мъгла.
Кълбяща мъгла.
Зелена мъгла, която
изпълваше нежно на въздуха порите.
Аз бях деветгодишен и обяздвах луната,
каубой невръстен,
който се мяташе на гърба ѝ оловен.
Целият свят се превръщаше в яростен глетчер,
после се сви във дланта ми като малка димяща подкова.
В една кратка минута видях църквата „Свети Йоан Богослов“
(строена през хиляда осемстотин петдесет и първа)
как протяга кубе към небето,
от земята как се отлепя,
как се превръща светата обител
в икона с метален обков.
Видях после как чудовището изпива на екс
домакинството на селцето.
С протяжни звуци добитъкът скачаше
в пролива диво,
свойте вековни окови късаха псетата…
Времетраенето на тези заклинания бе само един дъх,
после – хоп! – на стихията в гърлото сиво
се стовариха
гардероби
бъчви
маси
бунтуваха се цели отрасли…
…Едва след полунощ,
чак след полунощ митичното животно
повърна всичко това в зеленчуковата градина
на три километра от селото,
край боровата рътлина.
Се бе разляло чудовището на една езда път,
на една цигара време –
като дракон с изкормен търбух.
Върху един плет от колове и шума
ние,
децата на селото,
намерихме калимавката на попа
и неговата медна кадилница.
И дълго се смяхме
ние,
децата на селото,
без да ни е еня, че то е мъртво наполовина
в долния край на зеленчуковата градина.
Подухна вятърът като божия въздишка,
намести посевите, изчисти клоните,
раздига птиците, с небе подкваси
овъглените сърца на селяните, отломени
от гърдите им, от небосклона, разтреби гнездата…
Сутринта, в пет часа и трийсет минути –
като бедуини, преплавали върху камили пустинята,
дойдоха на бетеери войниците.
Тежки хрипове издаваше селото в тинята…
2005

Последна промяна ( 25 March 2018 )