Осквернената свобода
Автор Vania   
07 October 2018
Илко Капелев
Преди 29 години, когато беше направен опит за повече свобода на личността и повече свобода на словото, първа след обозите на т. нар. демокрация тръгна гмежта. Тръгнаха ония безлични кукли на конци, които, прежълтели от изгрева на прехода, преди 1989 година бяха неми и слепи… Много от тях - кръвно свързани с комунизма, през цялото му съществуване бяха привилегировани, бяха богопомазани, но в зората на т. нар. демокрация първи хвърлиха камъни срещу него. Разбира се, срещу падналия комунизъм вдигнаха гневни юмруци и всички ония, които по времето на неговото съществуване не успяха да се реализират, а се стремяха към това. Стремяха се към това, но не им достигаше необходимия потенциал, макар и те да раснаха с пионерски връзки на раменете и да бяха закърмени с чавдарско мляко…
Всички тези известни и банални факти плюс липсата на дисиденти - на искрени, смели и самоотвержени дисиденти, доведоха до задушаване на свободата при нейното раждане. Ние нямахме своята борба срещу тоталитаризма, нямахме своите герои, нямахме своите жертвени клади… каквито имаше например в Чехословакия или в Унгария. Ние, в зората на демокрацията, бяхме лишени от мъдри и далновидни водачи, но вместо това съдбата щедро ни дари с фалшиви герои, някои от които, малцина, наистина минаха през занданите в навечерието на 89-а… За да разберем малко по-късно, че те са били най-обикновени партийни предатели, чужди агенти, застрашаващи националната ни сигурност, или просто изменници на идеалите на отечеството.
…Тези потискащи факти отново нахлуха в главата ми, когато преди няколко дни един президент на чужда държава, но с огромно влияние на планетата, посочи България като лош пример за това как трябва да се защитават националните интереси и да се решават енергийните проблеми на обединена Европа. Лично аз като българин се почувствах жалко! Българската политическа класа трябваше да отговори на тези укорни думи, а не отговори, защото носи тежки угризения заради „печалната съдба на проекта „Южен поток“. Само двама бивши министри станаха да се оправдават и да уверяват, че външен натиск при закриването на „Южен поток“ не е имало, единият от които почти беше готов да се разплаче. А ние помним, сякаш вчера беше, помним когато покойният сега американски сенатор Джон Маккейн още от самолета размаха пръст пред очите на цяла нация при посещението си у нас и забрани „Южен поток“. Аз през целия си съзнателен живот не помня такова национално унижение от чужд гражданин на наша земя.
…Толкоз! Свободата на българите е осквернена!
Жалко!
07.10.2018 г.