Имах шанса да раста с Бийтълс…
Автор Vania   
09 October 2018
Ако беше жив, днес, 9 октомври 2018 година, Джон Ленън щеше да навърши 78 години!

Илко Капелев
Без Джон Ленън светът щеше да е по-друг. Най-малко – по-варварски. Основателят на Ливърпулската четворка успя да създаде текстове и музика, които поставиха началото на нова ера в музиката…
Те, Джон Ленън, който сформира първата си група “Куоримен” през 1957 г., към която по-късно се включват Пол Маккартни и Джон Харисън и така се полага началото на “The Beаtles”, а през 1962 г. към тях се присъединява и “барабанчика” на бандата Ринго Стар, образуват Бийтълс…
Още през 1970 г. Бийтълс продават над 1 млрд. албума по света. Славата сполетява тези четири момчета “безмилостно”, струпва се над тях с цялата обич на света и с цялата си безмилостност. Където се появи Ливърпулската четворка, публиката изпада в истерия, момичетата припадат, полицията е безпомощна, рок музикантите пеят за любовта и против войната…
…За първи път името Бийтълс чух на един “бозалък” (мера, необработена земя, предназначена за пасбище – б.м.), където ние, дузина селски деца от първи до пети клас играехме с една парцалива топка мач. В почивката някой заговори за Бийтълс. Аз бях най-малкият – между първи и трети клас, и дотогава бях слушал на плочи само Емил Димитров, Лили Иванова, Константин Казански и Стефан Воронов. Бийтълс нищо, ама нищо не ми говореше. Не че другите деца знаеха кой знае колко за тях, но по-големите вече говореха с детайли: каква музика изпълнявали, с какви прически ходели, как имали частен самолет (това пък нацяло ме “срази”), как от публиката милионери хвърляли към тях кюлчета злато (последното въобще не се знае беше ли вярно или бе плод на нечие въображение), как момичетата се катерили по сцената, за да стигнат до тях по време на концертите им… И т.н. Така заживях с легендата за Бийтълс, но още тогава се знаеше, че “главен” сред тях е Джон Ленън. Въобще името Ленън беше “мит”. Ленън беше равно на Бийтълс…
Втори по популярност след него бе Пол Маккартни, но ние по-малките се впечатлявахме най-много от ударните на Ринго Стар. В онези години (нека да уточня това: става дума за годините 1963-69; бандата се разпадна през 1970 г., което за нейните почитатели от целия свят бе истинска катастрофа) в много домове нямаше радио. Беше абсурдно да си мислим, че някъде в града могат да продават плочи с музиката на Ливърпулската четворка. Но плочи на Бийтълс влизаха по тайни канали в България. Внасяха ги моряците, които имаха достъп до най-различни държави, включително и онези от “лошия свят”. Идеологическите противоречия – социалистически и капиталистически, бяха жестоки. Току-що бе преминала Карибската криза край Куба, когато цяла флотилия съветски кораби, над 60, настъпваха към кубинския бряг, натоварени с ядрени ракети…Помня как нашите бащи ходеха на работа със заредени мешки – бяха готови направо от работа да заминат на фронта. Светът бе на ръба на ядрена война. Слава Богу, все пак разумът между СССР и САЩ надделя. Идеологически налудничави идеи зрееха и сред т. нар. капиталисти. Светът бе разделен на две и никой не си поплюваше… В едно такова време да ти позволят да носиш прическа “а ла бийтълс” беше абсурдно. Но ние вече знаехме какви са прическите на Ливърпулската четворка и им подражавахме. Аз бях по-малък, но помня как на големите подрязваха бритоните или ги вкарваха насила в бръснарниците и ги принуждаваха да се острижат нула номер. После дойде време, когато и мен не са ме обслужвали в закусвалните или не са ме допускали до обществения транспорт заради “неприличен външен вид”, т.е. дълга коса и облечен в дънки… Въобще по нова време за дълги коси и къси поли “гонката” бе безпощадна… На момичетата с къси полички слагаха печати на бедрата, за да ги принудят да удължат полите си. Това от днешна гледна точка бе направо кощунство, диващина… Но тогава се правеше всичко възможно да не нахлуе влиянието на западната младеж у нас. Тук строяхме социализъм, а скоро на някоя осветена и лъскава гара щяхме да подминем “влака” на капитализма и щяхме само да помахаме през прозореца на омразните “дебеланковци”, както винаги бяха представяни в карикатурите на българските вестници капиталистите...
Пак през онези години до мен достигнаха първите снимки на Бийтълс. Бях около 6-и клас, а Бийтълс бяха на върха на славата си… Планетата се тресеше от тяхната рок музика. Достигаше навсякъде, дори в източните страни, които бяха по-консервативни в това отношение.
На мен снимки на Бийтълс ми донесе един мой земляк, който по онова време учеше в Нова Загора. Казваше се Сашо, с прозвище „Мускула“ - викахме му така, защото беше много силен. Въобще той беше пич, самият бе рок музикант в една новозагорска банда. Като се върнеше на село през ваканциите, продаваше снимки на Бийтълс (по 3 лв. бройката) и красиви бандитски ножове (5-10 лв. парчето). Не помня как съм събрал тези пари, които бяха голяма сума в онези години, но две неща успях да си купя от него: снимка на Бийтълс, която стана моя икона и я показвах на пичовете чак до 9 клас (когато вече ми я откраднаха в Механотехникума в Ямбол), и един нож с невероятна дръжка. Когато баща ми намери този нож, най-напред ме наби (все още можеше да ме бие) и чак тогава ме попита откъде съм го взел. Прибра го и повече не го видях. Все пак това не беше нож да си отрежеш филия хляб, а студено оръжие, нож за ръкопашен бой…
Общо взето такива ми са спомените от годините на бийтълсманията и аз се гордея, че имах шанса да раста с Бийтълс. Този шанс бе даден от Бога на хората от моето поколение… И днес съм сигурен в това.
Плаках много, бях 24-годишен, когато на 8 декември 1980 г. вечерта съобщиха по Националното радио, че са застреляли Джон Ленън – сърцето на Ливърпулската четворка, рок музиканта, поета, писателя, общественика, неуморимият борец против войната във Виетнам, заради което дори американските власти го недолюбваха… И т.н. и т.н. След 10 г. убиецът му Марк Чапман казва, че, застрелвайки го, е убил невинността.
Ако беше жив, днес, 9 октомври 2018 г., Джон Ленън щеше да навърши 78 години. (Сега, ако не се лъжа, жив е само Пол Маккартни.) А рожденият ден на Ленън се превърна в символ на движението за мир. Най-важното е, че Ватикана вече опрости неблагоразумието на младежа Джон Ленън, който през 1966 г. заявява пред един лондонски вестник, че Бийтълс са по-известни от Христос… Какво да се прави, славата е непосилна и не прощава дори на великия Джон Ленън.
Джон Ленън, който всъщност промени света…
Последна промяна ( 22 October 2018 )