Пътешествие във времето: Ямболският исторически музей и античния град Кабиле

Исторически музей-Ямбол е създаден през 1952 г. Дейността му се изразява в издирване, регистрация, съхраняване, опазване, обнародване и популяризиране на движимите паметници на културата на територията на Ямболска област. Ямболският исторически музей дължи създаването си на безкористната, съби-рателска и проучвателска дейност на местни интелектуалци, положили основи-те на историческите проучвания за региона. През 1886 г. в трикласното мъжко училище в Ямбол, по инициатива на проф. Петър Нойков, е уредена първата музейна сбирка. Археологическото ученическо дружество “Диана” (основано 1925 г.) през 1926 г. подрежда музейна сбирка. По това време известни местни интелектуалци основават гражданско археологическо дружество “Диамполис” , което развива активна дейност в областта на археологията и етнографията.
Първоначално в музея съществуват три отдела: исторически (включващ исто-рическото развитие на Ямбол и региона от праисторията до 1944г); социали-стическо строителство (отразяващ събитията след 1944г.) и отдел природона-учен.

Понастоящем Исторически музей гр. Ямбол разполага със специалисти, разпре-делени в четири основни отдела: “Археология” (включва фондовете “Праисто-рия”, “Античност”, “Средновековие” и “Нумизматика”); “Българските земи ХV-ХІХ в.” (включва фондовете “Възраждане” и “Етнография”); “Нова и най-нова история” (със съответните фондове) и отдел “Връзки с обществеността”. Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация.

Фондовете на музея включват около 100 000 експоната. Благодарение на богатите си фондове и добрите специалисти през изминалите години Ямболският музей е организирал над 30 мащабни изложби, свързани с историята на Ямбол и региона. Съвместно с организацията JOCV (Японски доброволци за сътрудничество в чужбина) музеят е осъществил проект по компютъризация на музейното дело. В резултат на това бе разработена програма за компютърна обработка на музейните експонати и беше създадена база данни за съществуващите музейни фондове. Музеят има десетки издания с научни и популярни публикации по различни регионални исторически проблеми. През 1995 г. музейните специалисти издават в. “Вести на Ямболския музей” и списание. Фондовете на музея продължават да се попълват ежегодно както от събирателска дейност и дарения, така и от продължаващите вече десетилетия разкопки на античния град Кабиле и праисторическа селищна могила край с.Драма. Резултат от тези проучвания са три международни симпозиума “Поселищен живот в Тракия” и множество научни публикациии.
Ямболският регион обхваща главни кръстопътища на балканския полуостров на юг от Стара планина. Тук се пресичат две главни пътищни системи, от античността до наши дни: пътят от Черно море към Запада (Главен Път Изток – Запад), или както все още го наричат Пътят на солта и пътят от Егейско море до долините на реките Марица и Тунджа към Стара планина и на север кум река Дунав (Главен път Север – Юг). Целият Ямболски регион се разпростира от река Тунджа (древният Тонзос) по долините, по които са се формирали селища още от праисторически времена (от шесто до първо хилядолетие преди новата ера). Повече от 150 праисторически селища са исторически документирани, на някои от които има археологически разкопки. Някои от намерените находки са изложени сега в Лувъра, Париж, Британският музей и Археологическия музей София. Голям брой от тях принадлежат на Историческия музей в Ямбол.Настящия директор на музея е Илия Кръстев Янев. Музеят е на общинска издръжка.

Бяха направени редица основни открития от съвместен българо-германски екип по време на разкопки близо до село Драма (на 30 км. от Ямбол). За първи път в България бяха открити редица фрагменти от Микенска керамика и уникален керамичен печат с надпис на така нареченото “Линейно писмо Б”, което доказва съществуването на връзки между Югоизточна Тракия и Микенската цивилизация от Егейския регион. Руините в Кабиле, безспорно най-важният и най-големият древен тракийски град в България, са разположени само на 6 км. от Ямбол. Градът е споменат в творчеството на Демостен. Кабиле е  известен като столица на Тракийското царство от Трети век преди новата ера и като резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. Той е бил единственият град от вътрешността на Тракия със своя собствена монетарница, където са били сечени монети не само за тракийските царе, но също и автономни сребърни и бронзови монети за автономните градове.
В Ямбол са запазени два невероятни архитектурни паметника, датиращи от периода на Османската империя от Петнадесети  век: тържището (Безистена) – покрит пазар, който е единственият в България и е много добре запазен, и турската Ески джамия.

Също добре съхранени са църквата Свети Георги и църквата Света Троица, които са поддържали живи българските традиции по време на петстотинте години османско владичество. По време на първата половина на 20 век Ямбол е бил прочут  с лечебната си минерална вода и баня, с уникалния конски трамвай, с фазановото стопанство, с цепелиновия хангар датиращ от 1917 година, както и други забележителности. Цепелиновияг хангар край Ямбол е построен през 1916 г. за базирането на цепелина L-59 . През периода ноември 1917 г. – април 1918 г. L-59 извършва общо 18 бойни полета, но остава в историята завинаги със своя пети полет. С него се поставя един невероятен рекорд за най-голяма продължителност – 95 часа и 5 минути, като изминава 6575 км , достигайки близо до Хартум в Източна Африка.