Съкровища от миналото: Археологическите фондове на Ямбол

Фонд “Праистория” към исторически музей-Ямбол притежава над 4000 експоната за населението по поречието на Долна Тунджа от времето на ранния неолит (VІІ хил.пр.Хр.) до ранната желязна епоха (ХІІ-ХІ в.пр.Хр.).
Фонд “Античност” към исторически музей Ямбол притежава над 3500 експоната включени в основния музеен фонд. Обхваща изучаването на материалната и духовна култура на населението по поречието на Долна Тунджа от VІІІ в.пр.Хр. до края на VІ в.сл.Хр.

Значителна част от предметите са придобити при продължаващите вече над тридесет години редовни археологически проучвани на античният град Кабиле.
Във фонда се съхранява и най-голямата в България колекция от амфорни печати, отразяващи икономическите връзки на тракийския град Кабиле през елинистическата епоха .
От римския период (І – ІІІ в.) във фонда се съхранява и най-голямата колекция от латински надписи намерени в територията на римската провинция Тракия. Значителни са и колекциите от оброчни плочки на Тракийския Конник, а също така и от различни образци на римска битова керамика и глинени лампи. Най –
интересни експонати са: Статуя на орел от мрамор – дело на някое от италийските ателиета през ІІ век, Антропоморфна чаша с изображение на възрастна жена от ІІІ век, уникален стъклен съд от ІІ век и др.
Фонд “Средновековие” към Исторически музей – Ямбол е не много голям по обем в него се съхраняват около 2000 експоната те отразяват материалната и духовна култура на населението по долното течение на р. Тунджа в периода от VІІ до ХІV век. Една от големите колекции съхраняващи се във фонда е тази от разнообразни коланни токи и апликации. Не по-малка е колекцията от средновековни накити включваща сребърни и бронзови пръстени, обици, фибули, стъклени, и метални гривни, и др. Особено атрактивна е колекцията от кръстове – енколпиони.
Значително е и количеството на образците средновековно оръжие включващо стрели, копия, боздугани, бойни брадви и умба от щитове, като особено ценен експонат сред тях е средновековната алебарда(копие с брадва на върха си), открита при проучванията на манастирския комплекс при с. Воден.

Между редките експонати трябва да се спомене и скулптурата на лъв от с.Първенец-една от малкото запазени от ранното българско средновековие ІХ-Хв.
Фонд “Нумизматика” към Исторически музей – Ямбол е един от най-атрактивните в страната. В основният фонд се съхраняват над 6500 нумизматични единици. Той съдържа най-пълната колекция от царски и автономни бронзови монети на тракийския град Кабиле. В него се съхранява и една от най-богатите в света колекции от бронзови монети на Антиох ІІ Теос. Музеят притежава и ценна колекция от бронзови монети на тракийски владетели от елинистическата епоха. Фондът е притежател и на най-многобройната колекция от контрамаркирани елинистически и римски монети в страната. Във фонд “Нумизматика” се съхранява и богата колекция от антични оловни търговски пломби.
Фондът разполага и с голям брой колективни монетни находки-над 30 съкровища със стотици златни, сребърни и бронзови монети от ІVв пр.Хр. до османското владичество.
В него се съхранява най-голямото съкровище от сребърни грошове на българския цар Иван Александър и сина му Михаил (1700 бр.).

България през 15-19 в.

Във фонд “Етнография” на отдел “Българските земи ХV-ХІХ в.” се съхраняват повече от 4500 експоната, отразяващи материалната и духовната култура на
населението от Ямболския край от епохата на Възраждането до наши дни.

Ефектът от костюма не би бил пълен, ако не присъстват накитът, дело на изкусни майстори златари. Фондът “Етнография” разполага с много богата колекция от накити. Изработени от сребро и позлата, те се употребяват преди всичко като украшения към невестинския и празничния костюм. Надушници, обеци, прочелници, гердани и огърлици, пръстени и гривни са украсявали жената. Тяхното разнообразие и изобилие говори,че те са били употребявани от голяма част от населението. Фондът разполага и с интересни мъжки украси-табакери,обкови на цигарета и др.
Във фонда се съхраняват и предмети, отразяващи трудовата дейност на хората от Ямболския край.Сърпове, паламарки, коси, вили, крини и др. свидетелствуват, че зърнопроизводството е било едно от основните поминъци на местното население.
Колекцията от ножици за стригане на овце, дървени чашки, лъжици, захлупци, геги и др. доказват развитието на овцевъдството в Ямболския край.
Във фонд “Етнография” се съхранява и един оригинален експонат-рабош, свързан със стопанския и духовен живот на човека през периода на Възраждането.
Впечатляват колекциите, отразяващи развитието на занаятчийството в региона.
Колекцията от домашни дараци за влачене на вълна, хурки, чекръци за изпридане на вълна, домашен стан и др. Дават сведение за развитието на абаджийството и тъкачеството.

Фонд “Нова история”

Фонд “Нова история” /1878-1944/ съхранява богат документален и веществен материал, носещ духа и стойностите на следосвобожденската история на Ямболския край. Фонд “Нова история” е най-рано основаният и най-големият фонд в музея. Наброява 7900 документи, 6800 снимки, над 2500 спомени, около 1000 вещи и пр.
Особен интерес за специалисти и краеведи представлява колекцията от документи, снимки и спомени за известни ямболски граждани и фамилии с принос в националната ни история. Съществува богат материал за арменците, руснаците, турците и евреите, живели и творили в града.Тук се съхраняват семейните книги на еврейската и арменската общини,а също така и ценни свидетелства за бежанците от Одринска Тракия и Беломорието.
От икономическата история на региона най- голяма ценност представляват документите за: покупко-продажбата на земя; търговията със зърнени храни; създаването и дейността на промишлените предприятия и развитието на занаятите, допълнени от множество фотоси и образци от произведенията на изкусните ямболски майстори. Една от най-безспорно най- интересните и богати колекции във фонда е тази на изгледи от стария Ямбол, допълнена с градоустройствени и множество архитектурни планове на интересни обществени сгради и с течение на “Ямболски общински вестник”, съхранил най-важните решения на градската управа по благоустрояването на града.

Героизмът на ямболските войни на бойните полета е представен с колекции на: ордени и медали, хладно и огнестрелно оръжие, топографски карти, военни униформи и принадлежности, пощенски картички и снимки от фронта, спомени за овладяването на Одрин и за Владайското въстание.
Важно историческо място край гр. Ямбол е националният археологически резерват “Кабиле”, който се намира на 8 км. северозападно от града.

В античната епоха град Кабиле е важен икономически, религиозен и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа. Той е възникнал към края на ІІ хил.пр.Хр. около голям култов център на възвишението “Зайчи връх” край завоя на р.Тонзос (дн. Тунджа).

През 341 г.пр.Хр. Кабиле е превзет от македонския цар Филип ІІ, като по-късно в него е пребивавал и големия военачалник -Александър ІІІ Велики Македонски.

През първата половина на ІІІ в.пр.Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. В ср.на ІІІ в.пр.Хр. царската власт в Кабиле е заменена с градско управление. През ІІІ – ІІ в.пр.Хр. градът е единствен във вътрешна Тракия със собствена монетарница, която е сякла царски и градски емисии.

През цялата елинистическа епоха Кабиле поддържа интензивни търговски връзки с елинските центрове в Мала Азия, Егея и Понт.
В 72/71 г.пр.Хр. градът е превзет от римляните начело с Марк Лукул, а от 45 г.сл.Хр. става част от римската провинция Тракия.
От началото на ІІ в.сл.Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните римски военни лагери в провинцията. В него до края на ІІІ век, стануват последователно две кохорти.