През 293г. император Диоклетиан предприел пътуване по нашите земи. Пътят му минавал през мястото,където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Диоклетиан бил удивен от плодородната земя,от пълноводната река,от красивата природа,от добрите условия за живот и решил,че тук непременно трябва да има град. И то не какъв да е,а голям и хубав град, с божественото име Диосполис-град на Зевс.Ето защо можем с гордост да казваме,че Ямбол е град с хилядолетна история. Той е толкова древен,че с цели 388 години е по-стар от самата България. Освен това той е един от малкото градове в света с точно установена рождена дата. Всяка година на 15 май-Ямбол има рожден ден. Име на богиня носел и древния град Кабиле, който се намира близо до Ямбол. Негова покровителка била богинята майка-Кибела.

Втората част от името на нашия град-„полис” е също от гръцки произход и означава „град”. Диосполис също е бил наричан и с кратката си форма-Диоспол. Колко века градът е носел името на Зевс е много трудно да се каже,но се знаят многото имена,с които Ямбол е бил известен в следващите векове,чак до падането на града под турско робство:

• Диамболи
• Ямболу
• Ямболъ
• Янболи
• Ямболи
• Ямбол

Ямболските земи и българските ханове

През 705г. българския хан Тервел успял да разшири своята държава,като присъединил към нея една плодородна област,наречена Загоре. Това име било славянско и означавало „отвъд планината”. Тогава ямболските земи за първи път били включени в пределите на България. Следващите три века били наситени с многобройни кръвопролитни войни между Византия и България. Границата между двете съседни държави често се променяла,а Ямбол преминавал ту във византийски,ту отново в български ръце. И може би никога нямаше да узнаем подробности за съдбата на нашите земи от времето на Първата българска държава,ако не бяха открити два много важни каменни надписа. Тях историците са нарекли Хамбарлийски и Сюлейманскьой- по старите имена на селата,край които са намерени.

Хамбарлийският надпис бил открит край ямболското село Маломирово,което се наричало някога Хамбарлий. Той бил изсечен през 813г. и бил поставен тук по заповед на славния хан Крум. Върху каменната плоча българския хан описал границите на своите владения. В тези граници влизали и ямболските земи,а техния управител се наричал -Цок. Той бил български болярин,а на него били подчинени византийските военачалници Вардан и Янис.

Другият много важен за българската история надпис- Сюлейманкьойският,бил поставен край село Сечище (със старо име Сюлейманскьой), Шуменско,от наследника на хан Крум – хан Омуртаг. Той разказвал за 30-годишния мирен договор между българи и византийци. В него много точно била определена границата между Византия и България: тя минавала през ямболските земи,пресичала Бакаджишките възвишения както и мостовете на река Тунджа.

Пограничният окоп Еркесия

Още от времето на Първата българска държава в земите на юг от Балкана и най-вече в областта Загоре,живеели много българи,които не желаели да бъдат управлявани от византийските императори. Владетелите на България, защитавайки населението,заповядали да се изкопае един огромен граничен окоп,който трябвало да отделя българската земя от византийската и ясно да показва къде е границата между двете държави. Той трябвало също да служи за отбрана в случай,Византия нападне страната ни. Как точно наричали българите този голям граничен окоп,не ни е известно. До наше време е достигнало само неговото турско име – Еркесия,което означавало ”пресечена земя”.

Според границите,очертани от Еркесията,ямболските земи влизали в пределите на българската държава. Граничният окоп минавал на юг от нашия град. Следи от него могат да се видят в землищата на много ямболски села.

Еркесията представлявал най-величественото крепостно съоръжение от Първата българска държава. Окопът имал дължина цели 131 километра. Неговото начало било при Мандреското езеро край Бургас, а краят му – чак при р.Марица. Състоял се от дълбок ров,а до него се издигал висок земен вал. На места ровът бил широк 7 метра и дълбок около метър и половина. Земният вал пък достигал ширина 15 метра и бил висок повече от метър. Историците спорят дали този окоп е бил изграден по времето на Тервел, на Кормисош или на Омуртаг.

Всекидневният живот в средновековния Ямбол

„Динибули е малък,но многолюден град,разположен в една низина. Той има лозя и добре обработено поле”

Тези думи били написани за Ямбол през далечната 1153г. от арабския географ Идриси. Наистина градът не бил голям,но зад стените на Ямболската крепост и в нейните околности живеело многобройно население. Както в повечето средновековни български градове,уличките в Ямбол били тесни и криви,къщите –схлупени и ниски,а между тях имало купища смет. В града се издигали и някои по-масивни постройки. Най-важна от тях била църквата,която се извисявала над останалите сгради. Вероятно е била изградена цялата от камък, стенописана и богато украсена. За съжаление от нея не е останала и следа. Не се знае със сигурност дори името й. Според преданията тя се наричала „Света София”,а след превземането на града турците я разрушили и върху нейните руини изградили Софуларската джамия.

Къщите на обикновените ямболци не били нито големи,нито красиви. Повечето били едноетажни и правоъгълни,с по две пощения ,от които едното служело за хамбар. Били градени от ломени камъни,споени с глина. Подовете на жилищата били от два пласта: отдолу натрошени камъни,а отгоре трамбована глина. Някои от тях се отоплявали със зидани каменни пещи,а в други имало най-обикновени огнища. Покривите им били от тръстика или слама. Освен тези постройки имало и други,много по-паянтови. Те били полувкопани в земята или пък изградени от колове и плет,измазани с глина. В тях живеели най-бедните жители на Ямбол.

Покъщнината в средновековните жилища не била богата. В къщите имало керамични съдове,хромели за мелене на жито,дървени софри за хранене,малки столчета,черги и козяци за спане. Скромно било и облеклото на хората. Мъжете се обличали с дълги до коленете ризи и тесни панталони,а жените носели разноцветни ризи,дълги до земята,често украсени с шевици. Разнообразни били накитите на ямболските жени: цветни стъклени или метални гривни,пръстени,обеци,кръстове,гердани от шарени мъниста. С тези красиви накити се кичели не само жените и девойките,но дори и малките момиченца. Облеклото на хората от Ямбол било съвсем обикновено,но в града живеели и богати търговци,които имали възможност да купуват платове и накити от далечни земи.

Занаятите и търговията в средновековния Ямбол

В околностите на Ямбол земята била плодородна,затова повечето от хората се занимавали със земеделие,произвеждали жито,зеленчуци,грозде. Имало и скотовъдци,които отглеждали овце,крави,коне. Ямбол бил град,в който живеели и работели много занаятчии: каменоделци, грънчари, леяри, ковачи, тъкачи, шивачи,кожухари… Техният труд бил много уважаван в средновековието. Те произвеждали всичко необходимо за ежедневието на хората. Ямболските леяри и ковачи се славели като добри майстори. В техните работилници от сутрин до вечер се чувал звън. Изпод ръцете им излизали прекрасни предмети, които служели на ямболци в тяхното ежедневие. За земеделците те произвеждали мотики,лопати,вили,за дърводелците-триони,ножове,тесли, а за войниците-тежки боздугани,тънки мечове,остри върхове на копия и стрели. Не били забравени и жените. За тях ямболските майстори изработвали изящни накити от метал: вити гривни,богато украсени пръстени и обеци,лъскави копчета и токи за колани.

В града имало и много каменоделци,които дялали камъни за строителството и ремонта на крепостните стени,кулите,пътищата,жилищните сгради. Тук работели също тъкачи,шивачи,кожухари,които шиели облеклото на ямболските жители. Майстори стъклари правели разноцветни стъклени гривни. Но най-многобройни от всички били грънчарите. Те произвеждали керамични съдове, така необходими за всяка къща. в многобройните грънчарски пещи край града ежедневно се изпичали различни съдове-гърнета,стомни,чинии,паници,кани, чаши…

Най-красиви били керамичните съдове,които се изработвали по специална техника,наречена сграфито и които били много разпространени през XIII и XIVвек. Всеки един от тези съдове имал различна украса. Върху някои били нарисувани причудливи зверове и птици,върху други-приказни цветя и клонки или сложни геометрични фигури. Керамичните съдове били толкова разнообразни,а цветовете по тях тъй греели,че радвали очите и сърцата на хората,стопляли мрачните им жилища. А Ямболските грънчари били не само добри занаятчии,но и истински художници. Когато полагали върху глинените съдове зелена боя-тя имала цвета на първата пролетна трева по бреговете на Тунджа,жълтата била като глухарчетата в полето,а кафявата напомняла цвета на прясно изорана земя. Да се направи един толкова многоцветен и богато украсен керамичен съд никак не било лесна работа. Майсторът грънчар сам изработвал съдовете на грънчарско колело,а след това покривал повърхността им с бял глинен разтвор. Когато съдовете изсъхнели,той вземал специален инструмент,изработен от кост или рог, и започвал да рисува върху тях. Внимателно очертавал рисунката така че отдолу да се покаже цветът на глината. Следвало ново оцветяване,този път с жълта,зелена или кафява глеч, след което съдовете били готови за изпичане. Когато ги извадел от пещта, майсторът ги покривал с безцветна глеч,за да бъдат още по-красиви и лъскави. Накрая ги изпичал повторно и едва тогава работата приключвала. Паниците, гърнетата и стомните,изработени по този начин,не били просто кухненски керамични съдове. Те приличали на малки украшения,които внасяли топлина и уют и в най-бедните ямболски къщи. Освен земеделци и занаятчии, в Ямбол имало и много търговци. Някои идвали в града по удобните пътища от далечни градове и страни и купували главно зърно и кожи. Други живеели в нашия град и пътували по търговски дела по целия свят.

The post Ямбол – град с хилядолетна история appeared first on yambol-dnes.com.

Значителна част от предметите са придобити при продължаващите вече над тридесет години редовни археологически проучвани на античният град Кабиле.
Във фонда се съхранява и най-голямата в България колекция от амфорни печати, отразяващи икономическите връзки на тракийския град Кабиле през елинистическата епоха .
От римския период (І – ІІІ в.) във фонда се съхранява и най-голямата колекция от латински надписи намерени в територията на римската провинция Тракия. Значителни са и колекциите от оброчни плочки на Тракийския Конник, а също така и от различни образци на римска битова керамика и глинени лампи. Най –
интересни експонати са: Статуя на орел от мрамор – дело на някое от италийските ателиета през ІІ век, Антропоморфна чаша с изображение на възрастна жена от ІІІ век, уникален стъклен съд от ІІ век и др.
Фонд “Средновековие” към Исторически музей – Ямбол е не много голям по обем в него се съхраняват около 2000 експоната те отразяват материалната и духовна култура на населението по долното течение на р. Тунджа в периода от VІІ до ХІV век. Една от големите колекции съхраняващи се във фонда е тази от разнообразни коланни токи и апликации. Не по-малка е колекцията от средновековни накити включваща сребърни и бронзови пръстени, обици, фибули, стъклени, и метални гривни, и др. Особено атрактивна е колекцията от кръстове – енколпиони.
Значително е и количеството на образците средновековно оръжие включващо стрели, копия, боздугани, бойни брадви и умба от щитове, като особено ценен експонат сред тях е средновековната алебарда(копие с брадва на върха си), открита при проучванията на манастирския комплекс при с. Воден.

Между редките експонати трябва да се спомене и скулптурата на лъв от с.Първенец-една от малкото запазени от ранното българско средновековие ІХ-Хв.
Фонд “Нумизматика” към Исторически музей – Ямбол е един от най-атрактивните в страната. В основният фонд се съхраняват над 6500 нумизматични единици. Той съдържа най-пълната колекция от царски и автономни бронзови монети на тракийския град Кабиле. В него се съхранява и една от най-богатите в света колекции от бронзови монети на Антиох ІІ Теос. Музеят притежава и ценна колекция от бронзови монети на тракийски владетели от елинистическата епоха. Фондът е притежател и на най-многобройната колекция от контрамаркирани елинистически и римски монети в страната. Във фонд “Нумизматика” се съхранява и богата колекция от антични оловни търговски пломби.
Фондът разполага и с голям брой колективни монетни находки-над 30 съкровища със стотици златни, сребърни и бронзови монети от ІVв пр.Хр. до османското владичество.
В него се съхранява най-голямото съкровище от сребърни грошове на българския цар Иван Александър и сина му Михаил (1700 бр.).

България през 15-19 в.

Във фонд “Етнография” на отдел “Българските земи ХV-ХІХ в.” се съхраняват повече от 4500 експоната, отразяващи материалната и духовната култура на
населението от Ямболския край от епохата на Възраждането до наши дни.

Ефектът от костюма не би бил пълен, ако не присъстват накитът, дело на изкусни майстори златари. Фондът “Етнография” разполага с много богата колекция от накити. Изработени от сребро и позлата, те се употребяват преди всичко като украшения към невестинския и празничния костюм. Надушници, обеци, прочелници, гердани и огърлици, пръстени и гривни са украсявали жената. Тяхното разнообразие и изобилие говори,че те са били употребявани от голяма част от населението. Фондът разполага и с интересни мъжки украси-табакери,обкови на цигарета и др.
Във фонда се съхраняват и предмети, отразяващи трудовата дейност на хората от Ямболския край.Сърпове, паламарки, коси, вили, крини и др. свидетелствуват, че зърнопроизводството е било едно от основните поминъци на местното население.
Колекцията от ножици за стригане на овце, дървени чашки, лъжици, захлупци, геги и др. доказват развитието на овцевъдството в Ямболския край.
Във фонд “Етнография” се съхранява и един оригинален експонат-рабош, свързан със стопанския и духовен живот на човека през периода на Възраждането.
Впечатляват колекциите, отразяващи развитието на занаятчийството в региона.
Колекцията от домашни дараци за влачене на вълна, хурки, чекръци за изпридане на вълна, домашен стан и др. Дават сведение за развитието на абаджийството и тъкачеството.

Фонд “Нова история”

Фонд “Нова история” /1878-1944/ съхранява богат документален и веществен материал, носещ духа и стойностите на следосвобожденската история на Ямболския край. Фонд “Нова история” е най-рано основаният и най-големият фонд в музея. Наброява 7900 документи, 6800 снимки, над 2500 спомени, около 1000 вещи и пр.
Особен интерес за специалисти и краеведи представлява колекцията от документи, снимки и спомени за известни ямболски граждани и фамилии с принос в националната ни история. Съществува богат материал за арменците, руснаците, турците и евреите, живели и творили в града.Тук се съхраняват семейните книги на еврейската и арменската общини,а също така и ценни свидетелства за бежанците от Одринска Тракия и Беломорието.
От икономическата история на региона най- голяма ценност представляват документите за: покупко-продажбата на земя; търговията със зърнени храни; създаването и дейността на промишлените предприятия и развитието на занаятите, допълнени от множество фотоси и образци от произведенията на изкусните ямболски майстори. Една от най-безспорно най- интересните и богати колекции във фонда е тази на изгледи от стария Ямбол, допълнена с градоустройствени и множество архитектурни планове на интересни обществени сгради и с течение на “Ямболски общински вестник”, съхранил най-важните решения на градската управа по благоустрояването на града.

Героизмът на ямболските войни на бойните полета е представен с колекции на: ордени и медали, хладно и огнестрелно оръжие, топографски карти, военни униформи и принадлежности, пощенски картички и снимки от фронта, спомени за овладяването на Одрин и за Владайското въстание.
Важно историческо място край гр. Ямбол е националният археологически резерват “Кабиле”, който се намира на 8 км. северозападно от града.

В античната епоха град Кабиле е важен икономически, религиозен и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа. Той е възникнал към края на ІІ хил.пр.Хр. около голям култов център на възвишението “Зайчи връх” край завоя на р.Тонзос (дн. Тунджа).

През 341 г.пр.Хр. Кабиле е превзет от македонския цар Филип ІІ, като по-късно в него е пребивавал и големия военачалник -Александър ІІІ Велики Македонски.

През първата половина на ІІІ в.пр.Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. В ср.на ІІІ в.пр.Хр. царската власт в Кабиле е заменена с градско управление. През ІІІ – ІІ в.пр.Хр. градът е единствен във вътрешна Тракия със собствена монетарница, която е сякла царски и градски емисии.

През цялата елинистическа епоха Кабиле поддържа интензивни търговски връзки с елинските центрове в Мала Азия, Егея и Понт.
В 72/71 г.пр.Хр. градът е превзет от римляните начело с Марк Лукул, а от 45 г.сл.Хр. става част от римската провинция Тракия.
От началото на ІІ в.сл.Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните римски военни лагери в провинцията. В него до края на ІІІ век, стануват последователно две кохорти.

The post Съкровища от миналото: Археологическите фондове на Ямбол appeared first on yambol-dnes.com.

Понастоящем Исторически музей гр. Ямбол разполага със специалисти, разпре-делени в четири основни отдела: “Археология” (включва фондовете “Праисто-рия”, “Античност”, “Средновековие” и “Нумизматика”); “Българските земи ХV-ХІХ в.” (включва фондовете “Възраждане” и “Етнография”); “Нова и най-нова история” (със съответните фондове) и отдел “Връзки с обществеността”. Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация.

Фондовете на музея включват около 100 000 експоната. Благодарение на богатите си фондове и добрите специалисти през изминалите години Ямболският музей е организирал над 30 мащабни изложби, свързани с историята на Ямбол и региона. Съвместно с организацията JOCV (Японски доброволци за сътрудничество в чужбина) музеят е осъществил проект по компютъризация на музейното дело. В резултат на това бе разработена програма за компютърна обработка на музейните експонати и беше създадена база данни за съществуващите музейни фондове. Музеят има десетки издания с научни и популярни публикации по различни регионални исторически проблеми. През 1995 г. музейните специалисти издават в. “Вести на Ямболския музей” и списание. Фондовете на музея продължават да се попълват ежегодно както от събирателска дейност и дарения, така и от продължаващите вече десетилетия разкопки на античния град Кабиле и праисторическа селищна могила край с.Драма. Резултат от тези проучвания са три международни симпозиума “Поселищен живот в Тракия” и множество научни публикациии.
Ямболският регион обхваща главни кръстопътища на балканския полуостров на юг от Стара планина. Тук се пресичат две главни пътищни системи, от античността до наши дни: пътят от Черно море към Запада (Главен Път Изток – Запад), или както все още го наричат Пътят на солта и пътят от Егейско море до долините на реките Марица и Тунджа към Стара планина и на север кум река Дунав (Главен път Север – Юг). Целият Ямболски регион се разпростира от река Тунджа (древният Тонзос) по долините, по които са се формирали селища още от праисторически времена (от шесто до първо хилядолетие преди новата ера). Повече от 150 праисторически селища са исторически документирани, на някои от които има археологически разкопки. Някои от намерените находки са изложени сега в Лувъра, Париж, Британският музей и Археологическия музей София. Голям брой от тях принадлежат на Историческия музей в Ямбол.Настящия директор на музея е Илия Кръстев Янев. Музеят е на общинска издръжка.

Бяха направени редица основни открития от съвместен българо-германски екип по време на разкопки близо до село Драма (на 30 км. от Ямбол). За първи път в България бяха открити редица фрагменти от Микенска керамика и уникален керамичен печат с надпис на така нареченото “Линейно писмо Б”, което доказва съществуването на връзки между Югоизточна Тракия и Микенската цивилизация от Егейския регион. Руините в Кабиле, безспорно най-важният и най-големият древен тракийски град в България, са разположени само на 6 км. от Ямбол. Градът е споменат в творчеството на Демостен. Кабиле е  известен като столица на Тракийското царство от Трети век преди новата ера и като резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. Той е бил единственият град от вътрешността на Тракия със своя собствена монетарница, където са били сечени монети не само за тракийските царе, но също и автономни сребърни и бронзови монети за автономните градове.
В Ямбол са запазени два невероятни архитектурни паметника, датиращи от периода на Османската империя от Петнадесети  век: тържището (Безистена) – покрит пазар, който е единственият в България и е много добре запазен, и турската Ески джамия.

Също добре съхранени са църквата Свети Георги и църквата Света Троица, които са поддържали живи българските традиции по време на петстотинте години османско владичество. По време на първата половина на 20 век Ямбол е бил прочут  с лечебната си минерална вода и баня, с уникалния конски трамвай, с фазановото стопанство, с цепелиновия хангар датиращ от 1917 година, както и други забележителности. Цепелиновияг хангар край Ямбол е построен през 1916 г. за базирането на цепелина L-59 . През периода ноември 1917 г. – април 1918 г. L-59 извършва общо 18 бойни полета, но остава в историята завинаги със своя пети полет. С него се поставя един невероятен рекорд за най-голяма продължителност – 95 часа и 5 минути, като изминава 6575 км , достигайки близо до Хартум в Източна Африка.

The post Пътешествие във времето: Ямболският исторически музей и античния град Кабиле appeared first on yambol-dnes.com.

Вторият по големина град в България е един от най-добре развиващите се. Пловдив е като един жив организъм, който диша, пулсира и се развива. Той има свой собствен нрав и го проявява така неусетно и тактично, че няма как да не се влюбите в него. Филипополис, както се е наричал някога, съчетава в себе си предимствата на големия, космополитен град и спокойствието на малките градчета. Някогашният Филипополис е като очарователна млада гъркиня, облечена в бяла рокля през лятото, след която всеки човек обръща поглед и се надява тайно да я види отново. Уж видим с просто око, но таи в себе си загадъчност, която няма как да не ви подтикне да го опознаете.

Разходката из Пловдив е като пътешествие във времето. Античният театър, построен през II век, все още оживява с театрални представления и концерти. Калдъръмените улички на Стария град водят към възрожденски къщи, които разказват истории за майстори и търговци от миналото. Музеите и галериите предлагат богатство от експонати, които разкриват културното наследство на региона. А вечер, когато светлините на града се запалят, Пловдив се превръща в магическа сцена, където миналото и настоящето се преплитат в хармонична симфония.

Но Пловдив не е само история и култура. Той е и град на младостта и енергията. Университетите и академиите привличат студенти от цялата страна, които вдъхват нов живот и идеи на града. Кафенетата и ресторантите са пълни с хора, които споделят мечти и планове за бъдещето. Парковете и зелените площи предлагат места за отдих и спорт, където семейства и приятели се събират, за да се насладят на красотата на природата.

Пловдив е град, който умее да съчетава старото и новото, традиционното и модерното. Той е място, където всеки може да намери нещо за себе си – независимо дали сте любител на историята, изкуството или просто искате да се насладите на красивата архитектура и природни пейзажи. Затова, ако все още не сте посетили Пловдив, не пропускайте възможността да го направите. Ще се влюбите в този град!

The post Разходката из Пловдив е като пътешествие във времето appeared first on yambol-dnes.com.